Невероятно красивият с прави улуци и уникално запазена архитектура град Никополис ад Иструм е космополитният град на миналото
с вечно послание към смъртните, който няма равен на себе си в Северна България.
Градът е разположен на 20 километра северно от Велико Търново в непосредствена
близост до село Никюп, като археолозите са разкрили едва 10% от Централната част на града.
Градът е основан от римския император Марк Улипий Траян (98-117 г.)в чест на победата му над даките през 106 година.
Римската империя се установява на Балканите с война, която се води
между траките и римляните почти 300 години. Северните траки – даките падат през 106 година.
Населението на Никополис ад Иструм в тази епоха се е състояло от:
траки, римляни, преселници от Мала Азия, като основния език на града е бил старогръцкия.
Устройството на градът и неговата архитектура е съобразено с римското строителство.
Градът е римски и ранновизантийски.
Този град представлява опорен център и кръстопът на древната култура, като не случайно там на близо няколко века, след това се появява и Царевец.
Горещо препоръчвам на всички, които имат възможност да посетят Никополис ад Иструм,
защото този град е истинска машина на времето, която ни връща назад, за да сравним миналото с настоящето и бъдещето.
Един човек ,който е живял там на име Никоклей, който е бил достоен мъж и е живял в този
град преди 2000 години, ни е оставил посланието за Живота върху своя надгробен камък.
Надписът е изсечен върху колона от гробница от некрополите на града и гласи:
Виждаш надгробния паметник на Никоклей, достоен мъж, който със собствен тежък труд дом за Хадес си съгради.
На всички казва: на жадуваната светлина кратка ще бъде пътеката.
Този вечен дом е за смъртните завръщане.
Затова пий, живей безгрижно: имаш светлина, чуй:
Ако веднъж душата те напусне, ще бъдеш лишен от тези неща.
На добър път, страннико.
Мъдростта на Никоклей и неговото послание е вечно.
Той сам е изградил приживе своя вечен дом с ясната мисъл, че жадуваната светлина-животът ще бъде кратък.
Ние всички смъртни – оттук минаваме през тази земя, за много кратък
период от време, но само мъдрия знае, че светлината, която се явява нашият живот, трябва да се носи достойно.
След смъртта, ние се завръщаме в този вечен дом, защото всички сме смъртни и всеки, който се е родил ще умре.
А докато сме живи, трябва да живеем щастливо, без да трупаме
много грижи и страдание, защото душата, когато напусне тялото – животът спира.
На добър път, страннико – всеки човек има път, през който
трябва да премине, но пътят за да е добър, трябва да бъде изграден с добри мисли и от добри дела.
Като улиците в Никополис ад Иструм на 2000 години и все още съвършени, а от тях извира енергията на вечността.
Никоклей и неговото тяло не са намерени, не се знае къде са неговите кости, но посланието му върху колоната от неговата гробница ще остане, докато камъкът е там.
Суетен, лъжовен и прелъжовен е нашия живот в днешния свят в който манифестира злото.
Ти страннико-пътнико, Ела и Виж, Никополис ад Иструм, за да разбереш
колко е кратък и суетен животът, и да видиш посланието на Никоклей от Никополис ад Иструм.
Автор: Евгени Михайлов
