Който и наръчник с диети да вземете, той ще претендира, че съдържа нещо, което липсва във всички останали наръчници с диети. Пълно е с такива. Защо всъщност сме толкова обсебени от идеята да открием съвършената диета? Едновременно с това като нация ни е толкова невероятно трудно да отслабваме и най-вече да останем слаби, след като сме го направили веднъж? Как така някои хора успяват да натрупат по 14 – 15 кг след като са затрупани от диетични препоръки?
Откачило ли е „храненето“?
Търсенето на съвършената диета е минало през много трансформации в продължение на години, десетилетия и дори векове.
Има няколко книги, които ни съветват да ядем главно протеини и ни уверяват, че ще отслабнем бързо и чисто. Но книгите, опиращи се на проучването на най-здравите общества в света, ни призовават да ядем по-малко месо и повече зеленчуци. Една книга защитава суровите храни, а друга ни съобщава, че те са трудносмилаеми. Мазнината е нещо лошо – о, почакайте, тя е нещо важно. Спасителят ни е постенето – а, не, да ядеш по малко и често е отговорът на всичките молитви за сваляне на килограми.
Ако сте си създали навика да проверявате всяка новопоявила се диета, ще установите, че – слава Богу – всички те се сливат в една, която ви оставя само с едно твърдо становище – без пържени картофи.
Джийн Кър
Защо отслабването все пак е толкова трудно?
На теория да отслабнеш и да останеш слаб би трябвало да са най-лесните неща на света – яж здравословно и се упражнявай, нали? Но ако беше чак толкова лесно, нямаше да съществува фразата „ефектът йо-йо“. Тук действат и други фактори и си струва да ги проучим донякъде, за да разберем защо диетите са станали толкова сериозен проблем.
Предизвикателствата на модерната диета
Ние имаме естествени отношения с храната. През последните повече от сто и петдесет години тя е станала твърде индустриализирана и комерсиализирана. Като в много случаи това я е променило до неузнаваемост. Става дума не само за това, че зърнените храни са много по-лесни за отглеждане от зеленчуците. Но и че при преработката им можете да ги превърнете в изключително много продаваеми „храни”, които могат да бъдат насадени в съзнанието ни. Нищо чудно, че зелените листенца са започнали да губят привлекателност.
В природата храните ни дават знак, че стават за ядене и че са най-хранителни чрез нашите сетива за мирис, зрение, осезание и вкус. Само си помислете за сладката миризма и лекото усещане на зрелия пъпеш. Или за чудния аромат на увивните домати – тъмночервени, твърди при докосване и сладки върху езика.
Любимите ни вредни храни
Но днес сме заобиколени от изкуствени аромати и храни, които объркват естествената връзка. Раждаме се с тенденцията да харесваме сладките храни, но това е, за да ядем плодовете и зеленчуците, когато са готови и полезни за нас, и за да избягваме отровните плодове. Когато съзрем редиците от неестествено сладки храни на лавиците на супермаркета, вътрешният ни детектор за сладко не може да посочи разликата. Разбира се, именно тези храни ние виждаме най-често продавани с промоция или изобщо. Забелязваме плодовете и зеленчуците на големите промоции в края на януари. През останалото време на годината – 48 пакета чипсове, подсладени детски корнфлейкс и гигантски бутилки газирани напитки.
Рафинираните храни
Има храни, които стават все по-рафинирани. Бялото брашно изтрайва много по-дълго в шкафа и белият хляб е общодостъпен – оставяме настрана факта, че полезните вещества от зародиша на житното зърно са били отстранени, за да стане това възможно. Захарта е толкова рафинирана, за да е бяла, че е буквално шок за телесните ни системи. Здравословните сложни въглехидрати се превръщат в прости въглехидрати, които освобождават енергията толкова бързо, че тялото ни просто складира излишъка под формата на мазнина.
