Международен екип от изследователи извърши технически и икономически анализ с цел оценка на възможността за разполагане на фотоволтаични системи близо или в близост до железопътни линии в селските райони. Резултатите от проучването показват, че този критикуван подход може да бъде не само технически осъществим, но и икономически привлекателен.
Дълго време учени и частни фирми обсъждат възможността за инсталиране на фотоволтаични панели по и около железопътните линии, включително и върху тях. Основните критики към този подход се отнасят до два основни проблема – замърсяване и високото механично напрежение, предизвикано от движението на влаковете върху панелите.
Тези предизвикателства могат да окажат негативно влияние върху ефективността и живота на фотоволтаичните системи. Учените проведоха подобно изследване в Бангладеш, където железопътните линии често се строят върху меки почви. Това намалява вибрациите, предизвикани от преминаващите влакове и техният потенциал да намалят живота на фотоволтаичните модули.
В проекта за фотоволтаична електроцентрала в Бангладеш, разположена близо до железопътната линия, бяха разгледани различни аспекти за осигуряване на ефективност и устойчивост на системата. Целта на проекта беше да се създаде инсталация с обща мощност от 128 kW, разположена в близост до релсовия път на разстояние от 3-4 метра от коловоза.
Проектът включваше 342 слънчеви панела, подредени на два или три реда монтажни системи. При проектирането са взети предвид фактори като наклон, мощност на модула (375 W), трима стрингови инвертора от 33 kW, както и отрицателните влияния, които могат да се отразят на ефективността. Сред тези отрицателни фактори бяха 1% загуба поради замърсяване на масива, 2% загуба поради несъответствие, 1% загуба поради деградация, индуцирана от светлината, както и други фракции на загубите.
Този подход има за цел да оптимизира производството на енергия от слънцето, като в същото време се вземат предвид различни фактори, които могат да влияят на работата и ефективността на фотоволтаичната система.
Според изчисленията на учените, свързани с проекта, капиталовите разходи за поставянето на фотоволтаичната електроцентрала до железопътната линия се оценяват на $124,688, докато годишните експлоатационни разходи за поддръжка са приблизително $4,748.
Системата, според техните изчисления, демонстрира коефициент на производителност от 77,3% и изравнена цена на енергията (LCOE) от $0,052. Това означава, че нетната настояща стойност е $196,894, а времето за изплащане на инвестицията е приблизително 8,4 години.
С учет на всички тези фактори, учените заключават, че разполагането на фотоволтаични електроцентрали в близост до железопътните линии може да бъде успешно икономическо предприятие. Те изразяват ясно становище, че подобен проект не само че е технически възможен, но и представлява комерсиално привлекателно решение.
