История
Преображенски манастир датира от XI в. като метох на Ватопед, Света гора (Атон).
По времето на цар Иван Александър през 1360 г. манастирът получава автономност.
По-късно цар Иван Шишман и майка му Сара даряват много средства за възстановяването на Преображенски манастир, поради което той е наричан Сарин или Шишманин.
По време на османските нашествия през XIV в. манастирът е разрушен.
Реконструкцията на манастира започва през 1825 г. През 1834 г. Димитър Софиянлията се захваща със строежа на главната църква, но поради участието си във Велчовата завера (1834-1835 г.) майсторът е заловен и обесен от турските власти.
Със задачата по завършването на църквата се заемат уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната, като църквата е завършена през 1837 г.
Вътрешното и външното изографисване на храма се пада на Захари Зограф.
В периода 1849-1851 г. той успява да украси храма и да му предаде вид на ренесансова света обител. Зографът създава т.н. ,,Колело на живота/съдбите“, за което ще говорим по-нататък.
Реконструкцията на храма продължава до 1863 г. като са построени големия вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“.
Манастирът има заслуги за българската революция. От Велчовата завера до Априлското въстание много революционери намират убежище в преображенската светата обител(Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и д-р. ).
В храма се е замонашил сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а самият Апостол е отсядал там неведнъж.
По време на Руско-турската освободителна война манастирът изпълнява функцията на болница.
Колелото на живота
Лично Захари Зограф разпределя работата по изографисването на манастира.
Майсторът предлага на Преображенския манастир да изрисуват цялата църква във възрожденския стил, който виждаме днес.
Той дава на своите калфи ясни указания какво да направят. Калфите по право могат да изографисват църквите, но не могат да изписват надписи, както и да рисуват лицата и ръцете на светците. Това е работа на майстора.
По същото време Захари Зограф работи и по изографисването на Троянския манастир. Във втория са работили повече калфите на Захари Зограф, докато в Преображенския манастир е бил самия майстор.
И в двата манастира майсторът изографисва ,,Колелото на живота“. В Троянския манастир поради ремонт Колелото е закрито наполовина, докато в Преображенския манастир е запазено и до ден днешен и е направено срещу старата църква срещу входа на храма.
Ако днес погледнем ,,Колелото на живота“ чисто от православна гледна точка, то ние ще открием смисъла на живота или това, което знае всеки от нас, а именно:
Човек се ражда, живее и умира.
Според Колелото има два типа хора.
Едните от тях са изрисувани във външния кръг с черен цвят, а другите във вътрешния със сезоните.
Най-отвън Колелото започва с деня и нощта, което символизира раждането и смъртта на човека.
Следващият кръг е черния кръг. Направен е на черен фон и има няколко фази на развитие на човека, като всяка фаза има надпис:
1. От раждането до 4г. (счита се, че на четвъртата година от раждането детето, то започва да се осъзнава и да хитрува). Надписът срещу нея е: ,, Ех, кога по-скоро ще стигна горе“.
2. 14г.(Юноша) – надписът тук е: ,, Бързам овреме по-скоро да стигна горе“.
3. 21г. Детето е пораснало и тук надписът е:,,Вече съм близо да си седна на престола“.
4. 30г. Тук вече човекът е истински мъж и надписът е:,,А сега кой е като мене или по-добре от мене“. Тук фигурата е изографисана с корона на главата, свитък в ръката и това е най-силната фаза. Символизира власт, пари и слава.
До този момент човекът винаги гледа нагоре и се интересува, само как да стигне до върха, без да обръща внимание на хората, през които е минал, или да мисли за последиците.
Оттук нататък колелото се завърта в посока към дъното.
5. 48г. Тук човекът гледа назад и вече няма корона, свитък и слава и се държи, за да не пропадне надолу, а надписът тук е: ,,Уви, докато погледна и младостта ми мина“.
6. 56г. Човекът е пуснал ръце и усеща, че животът е преминал, а надписът гласи: ,,О, как прелетя за мене нещастния свят“.
7. 70г. Последната фаза, от която няма отърсване: ,,Уви, о смърт, от тебе никой няма да избяга“.
Най-долу има змей, който е погълнал човека наполовина. Там надписът е:,, А сега кой ще ме избави от всеядния ад“.
Така завършва живота на човек, които цял живот се е борил само за материални блага.
Вторият или вътрешен кръг на ,,Колелото на живота“ изобразява втория тип хора.
В този кръг ще открием надписи на месеците и тяхното разпределение в четирите годишни сезона. Във всеки от сезоните имаме картина.
Първата картина изобразява пролет и човек, свирещ на тамбура. Картината символизира безгрижното детство и хармонията със себе си.
Във втората картина имаме лято, а човекът е наведен надолу, за да създаде своя плод. Тук е фазата на мъдростта, трудолюбието и ползотворното деяние(Кой каквото си посади, това ще ожъне).
Третата картина изобразява есента и човека, берящ плодовете на своя труд.
В четвъртата картина е изобразена зимата и човека, който се грее на огън и духовното го крепи. Знае, че смъртта наближава, но е спокоен, защото е изживял своя духовен живот.
Сравнявайки двата кръга забелязваме, че човекът от външния кръг е ужасен от смъртта, а човекът от вътрешния е спокоен.
Тези, които търсят само материалното, знаят, че не ги очаква нищо добро отвъд човешкия живот, а тези, отдали живота си за ползотворно деяние, знаят, че душата им е спасена и няма от какво да се притесняват.
В средата на Колелото имаме жена и с нея се дава послание към всички жени.
Жената е облечена в благороднически дрехи и държи празна чаша. Надписът до нея гласи: Суетен, лъжовен и прелъжовен свят. Жената иска да демонстрира богатство. Богатството не е лошо, стига да се знае за какво ще се използва (Парата акъл няма).
В нашия свят много от жените решават да отдадат младостта и красотата си на удоволствия, вместо да се отдадат на това, което им е заложено от Твореца(да стане добра майка, съпруга и къщовница). За жените, отдали се на светски удоволствия и не създадат семейство, идва момент, в който те увяхват и страстният им живот е отминал.
Това символизира момента, в който тя е с празна чаша, изпразнена от съдържание.
В заключение идеята на ,, Колелото на живота “ е в това, по кой път да тръгнеш и по какъв начин ще посрещнеш смъртта.
Всеки от нас има свободна воля да живее.
Автор: Георги Киров
