Отговорът на този въпрос е много лесен. Той не се крепи на финансова логика, а отговорът е чисто психологически.
Буда казва: „Всяко желание поражда нещастие и страдание“. Когато ние желаем да притежаваме дадено нещо, търсим начин да го закупим или да го придобием веднага. Няма значение дали, то ни е нужно или не.
По-голямата част от населението на света получава заплата, за тези които работят, само че тази заплата едва покрива или не покрива физиологичните нужди за живот на населението на Земята, та било то нещо повече от това да имат храна.
Днес със заплата човек не може да си купи нито дом, кола или обзавеждане, защото тя така е изчислена, че да покрие хранителния порцион на индивида.
До тук нещата са така подредени, че тези които работят получават само храна, нужна им за да оцелея, за да участват в колективната система на икономиката.
Когато някой индивид пожелае нещо, той може да го има веднага срещу заем било то кола, дом, бизнес и всичко за което работникът със заплатата си не може да го постигне.
Искам да помислете добре: Кой раздава заемите? и Каква е целта на тези заеми?
Заемите така са направени, че не могат да се върнат почти никога или да се върнат с многогодишен труд, когато човек вече е остарял и живота му е преминал в плащане на един заем.
Това се нарича дисхармония в икономиката, която е нарочно създадена, а крайната цел е контрол.
В българската икономика има места, които са изградени на базата на хармонията и едно от тях е Етнографски комплекс „ Дамасцена“.
Ела и виж!
