Състрадание е чувство на емпатия – съчувствие, което кара човека да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.
Състрадание израз на любов и симпатия.
В етичен аспект, то се превръща в златно правило, което те кара да се държиш с другите, така, както ти искаш, те да се държат с теб.
Състраданието е основна тема в етиката на Шопенхауер, чрез отхвърляне на егоизма.
Но за да разберем състраданието нека разгледаме неговите синоними, а те са:
– съчувствие
– отзивчивост
– сърдечност
– милосърдие
– умиление
– съжаление
– снизхождение
– прошка
– пощада
– жал
– благост
-доброта
– милост.
Това са синонимите на състраданието чрез които те действат като основен механизъм в човека.

Антипода на състраданието се изразява в следните състояния на човека:
- жестокост
- безсърдечност
- безмилостност
- равнодушие
- апатия
- омраза към човека.
Това са формите на проявата в лошият човек.
За да разберете по-лесно как функционира състраданието и неговият антипод ще ви разкажа една случка на която бях свидетел преди няколко години.
В центъра на един град беше застанал първия човек на града, а именно кмета.
Той вървеше към ресторант в центъра на града с група негови приятели.
Всичките добре облечени, добре изглеждащи и изведнъж преди да влязат в ресторанта се появи един скитник. Човекът беше облечен с войнишки шинел и препасан с много стар колан, както и беше бос без обувки.
Той се спря на около четири-пет метра до кмета и неговата групичка, тъй като беше физически много зле уринира, там където се беше спрял през шинела.
Кметът само го погледна с неговата групичка и влязоха в ресторанта без да му обърнат никакво внимание.
Бедният човек продължи пътят си по улицата надолу отдаличавайки се от центъра.
Цялата тази сцена се разигра пред очите ми като бях свидетел на тази случка.
Много ме заболя сърцето за така наречения „клошар“, защото знам, че и той е човек като всички нас, но представителите на властта не мислеха така, защото са антиподи на състраданието.
Даже и в животните съществува елемент на състрадание.
Знаете много добре, особено когато животните са малки се случват да бъдат отгледани и от други видове животни.
Това всичко е породено от състраданието.

Има голяма група хора в които етичните и нравствени норми са конструирани като антипод на състраданието.
Те са се превърнали по този начин, като доброволци на погиналият свят.
Всички днес се запитваме: Защо света е станал толкова лош? Защо хората са толкова лоши? Защо злото взе превест? Защо убийството стана нещо нормално?
Всяка форма и проява на злото се приема в обществото без никакъв проблем.
Отговорите на въпросите по-горе е: Защото в хората няма състрадание.
Състраданието е там натикано в ъгъла, тъй като то е най-мощния инструмент за осъзнаване на хората и изграждането на истинско братство между тях.
Ако във всички хора, състраданието работете като първа и основна етична норма, то нямаше да има това което е днес, а именно апогея на злото.
Много хора днес си мисля, че: На мен това няма да ми се случи!
Но когато ви се случи и сте сами, нямате състрадание, болката която ще изпитате ще бъде много по-голяма.
Днес движещият елемент на управлението в света е чрез принципа: разделяй и владей. Там състраданието няма място. Там властта е в ръцете на онзи кмет в който има само егоизъм, жажда за власт, пари и слава.
Там е антипода на божието творение.
Голям пример за състрадание в българската история беше дядо Добри. Светец на православната вяра, който все още не е обявен за светец от антиподите на състраданието.
Днес когато всичко е много модерно, много практично, много удобно – егоизмът влиза много по-лесно в душите на хората, като ги отдалечава един от другиго и ги превръща в придворни на кмета.
Това са хора които живеят с мисълта, че ще забият кол на земята за хиляди година напред с тяхната мисъл за тях, че няма да има възмездие и съд за душите им.
Те знаят, че са тук на земята, за да властват.
Те не искат да разберат, че са тленни и после ще има съд за делата им. Така го мислят онези глупавите.
Аз съм убеден, че състраданието е вложено във всеки един от нас от Творецът и то ще започне да се проявява масово във всички след голямото почистване на земята.
До тогава напред ще бъдат онези, които искат да надхитрят и смъртта.












