Тук с огромно удоволствие искам да ви запозная с произведението „Орфеева лира“ на Иван Карановски.
Малцина от нас знаят нещо за писателя Иван Карановски. Той е роден през далечната 1882 г. в гр.Карнобат. Изучава литература в Софийски, Женевски и Фрибурски университети.
Автор е на много произведения, които до ден днешен се пазят в Централен държавен архив.
В една от неговите стихосбирки наречена Тракийски легенди, издадена от Книгоиздателство „Хемус“ , София, открих невероятното произведение наречено Орфеева лира.
Много нежност, болка и красота можем да открием в това произведение.
Предлагам на вашето внимание цялото произведение дословно публикувано в книгата Тракийски легенди на Иван Карановски.
ОРФЕЕВА ЛИРА
Защо пак на Арда водите
Притихват, не спущат се в бег?
На стръмни Родопи скалите
Потръпват над тъмния брег?
Защо пак в просънно мъртвило
Бди неспокойно планина?
Небето е бледно открило
Сияне от синя луна?
Защо пак зефири се спрели?
Примлъкнали черни листа?
Цветята коронки навели
И капят по своите места?
Часът на Орфеева лира
Настъпва с петструнний си чар:
Дихане природата спира,
И кротко заслушва се звяр;
Когато се в Ебър удавил
Орфей,-тук остана тя;
На дафна той нея забравил
Сред горските диви цветя.
Тя в доба на нощна изтома,
Сама, по невидим бърз знак
Засвирва, – и стене в пролома
Тъгата Орфеева пак.
Изливат се звукове стройни
Под странно незрима ръка
И трепети и безпокойни –
Те скръбно замолват така:
- „О лебедице! О Евридика!
Душа ми – душа ти – бе звън
От струни, и ти ме повика;
Глас ти чух като на сън.
И поглед, зрещ – в поглед потъна,
В теб образ свой образ прозре
Копнение – жажда – разпъна
Сърцето ми – и в него примре.
А после ни кротко поведе
Под ветви на лавровий лес, –
Там устни на устни ти сведе,
Що парят, о моя, доднес.
Като теменуги ухаят
В мен дивните тез часове,
Що, богоизбрана, сияят
И спомен към тех ме зове.
Видение на мил сън летен
Дъх благоуханен през май,
Защо си така мимолетен?
Защо горестъта е твой край?
За теб аз в горко томлене,
О Евридика, дни броя:
От мрачното на Плуто селене,
От мътний Стикс не се боя!
На Харона два-три оболи
И –с лодката – ний сме отвъд, –
Където подземните стволи
Отвеждат в задгробния път.
Там тебе – и сянка – ще диря.
Кат скитник в безумен делир,
Пробуждаща песен ще свиря
Теб, спеща, и в мъртвия мир“.
Замлъква Орфеева лира,
Възсепва се нощна тъма,
Луната прозрачна умира
Над хребети странни сама.
Отново на Арда водите
Заструйват и спущат се в бег;
Спокойно над нея скалите
Поглеждат от стръмния брег.
Зефири през ехо повтарят
На лирата дивна гласа;
Лазурите чисти разтварят
На лаври ветвисти леса.
Ако искате да се насладите още повече на красота и хармония, то посетете Етнографски комплекс „Дамасцена“ , с.Скобелево, общ. Павел баня, където на входа ще откриете невероятен скулптурен шедьовър на Орфей.
