Цитат от „Опълченците на Шипка“:
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!
И днес има много сила в изреченото и увековечено в произведението на Вазов „Опълченците на Шипка“.
В навечерието на Трети март- Национален празник на Р. България, все по-често започваме да се срамуваме, че сме българи.
Дали нашите предци, ако застанат между нас/визирам храбрите опълченци, неуморните революционери и достойни българи/ няма да се срамуват от нас и от нашето поведение.
Как така забравихме техните подвизи?
Как така забравихме техните завети?
Как така днес още се чудим дали Трети март да е наш национален празник?
Народе, събуди се! Или ти е по-добре да спиш.
Без минало, няма бъдеще, нека помним нашата история и нека помним имената на нашите освободители.
Нека гордо носим българското в нас.
Много се изписа и се каза в последните няколко седмици и какви ли не обидни думи се изрекоха.
Трябва да помним, че: Народ без минало, не е народ!
Нека всеки който се чувства обиден, оскърбен, унищожен и без самочувствие да помисли, какво е направил, за да бъде достоен българин.
Нека не се мразим или обиждаме, а да бъдем смели и да действаме.
Нека тези които в този момент се страхуват от истината, да заплатят с безродие и нищета.
А, дядо Вазов го е описал най-добре: да се носи като някой ек от урва на урва и от век на век.
Достойни ли сме?
Къде сме?
Защо славата на нашите предци е под въпрос?
Българийо, за тебе те умряха!
А днес ние българите ги отричаме и хулим.
Нека бъдем горди българи, да пазим и почитаме нашата история, за да я има България и утре.
Честит празник, свободни българи!
