Колко от вас са посещавали Розовата долина в разгара на кампанията по брането на рози и колко от вас са усещали ухание на рози от розовите полета.
Ухание на рози, което остава завинаги в съзнанието ни, в сетивата ни, в сърцето ни.
Розовата долина е мястото, където човек веднъж стъпил разбира колко е красива България и не само красива, но и уханна.
Рано сутрин ранобудните и работливи хора на Розовата долина стават, за да наберат, най-уханния цвят.
Въпреки убожданията и ранното ставане, те са щастливи, че от техните ръце ще излезе нещо много красиво и ухайно, а именно розовото масло.
Хиляди розови цветчета са необходими, за да протече това невероятно масло, наречено още „течното злато на България“.
Не без значение точно в сърцето на Розовата долина се намира и Храмът на розата, възпяващ красотата и младостта, надеждата за добро и себеотдаване.
Розата или още Царицата на цветята е възпята в много песни, присъства в много творби и най- вече уханието на рози остава в нашите сетива.
Запазени са все още традициите свързани с почитането на това уханно цвете,
като всяка година през първата седмица на юни се провеждат празниците посветени на розата.
Хора от близко и далеч се събират в Розовата долина,
за да бъдат част от най-стария обичай, а именно розобера.
Хващат се на хората, които се вият около розовите масиви и си пожелават успешна реколта.
А Храмът е там в Дамасцена и очаква своите посетители, за да им разкаже за най-ценното, а то е „Розата“.
