В днешно време все по-често си задаваме въпроса: Кое цвете е царицата на цветята? И от различни източници може да разберем, че това е Розата.
Розата като цвете винаги е свързвано с величие, страст, непокорност, срамежливост, но най- вече се свързва, като царицата на цветята.
Ето и нашата съвременна приказка за розата.
Имало едно време, в едно далечно кралство, където живяла царицата на цветята.
Тя беше най-красивата и елегантна от всички цветя в градината.
Венчелистчетата й бяха меки и деликатни, с нюанси, вариращи от бледорозово до тъмночервено.
Ароматът й беше сладък и примамлив, привличаше към нея тълпи пчели и пеперуди.
Тя се казваше Роза и всички останали цветя предизвикваха завист.
Розата не винаги е била царицата на градината.
Тя започва живота си като малка пъпка, едва видима сред буйните зелени листа на розовия храст.
Но с времето и грижите, тя израсна във великолепно цвете, извисяващо се над всички останали растения в градината.
Красотата й не беше изгубена от другите цветя и те скоро започнаха да й се сърдят за това.
Те шепнеха един на друг: „Коя мисли, че е тя, с нейните перфектни листенца и сладък аромат? Тя не е нищо особено.“
Но Розата не им обърна внимание.
Тя знаеше, че красотата й е дар и че има цел в градината.
Беше решена да изпълни тази цел, независимо какво си мислеха другите.
Един ден млад принц посетил градината.
Той търсеше идеалното цвете, което да подари на своята любима, принцесата.
Той се разхождаше из градината, любувайки се на различните цветове, но никой от тях не привличаше вниманието му, докато не видя Розата.
Той веднага бил пленен от красотата й.
Той се приближи до нея, внимателно я откъсна от стъблото и я хвана в ръката си.
Знаеше, че е намерил перфектния подарък за своята любима.
Той отнесе Розата със себе си в двореца, където я поднесе на принцесата.
Принцесата беше много щастлива да получи такъв красив подарък.
Тя се възхищаваше на меките листенца и сладкия аромат на Розата и знаеше, че принцът я е избрал внимателно.
От този ден нататък Розата стана символ на любовта в кралството.
Двойките си разменят рози като символ на тяхната любов и преданост един към друг.
Розата беше щастлива, че е постигнала своята цел.
Тя знаеше, че нейната красота има силата да събира хората и да ги прави щастливи.
Тя вече не беше царицата на градината, а царицата на любовта.
Минаха години и кралството беше изправено пред много предизвикателства.
Водеха се войни, кралства се издигаха и падаха, а хората на земята понасяха големи трудности.
Но през всичко това Розата остана символ на надеждата и любовта.
Хората засаждат рози в градините си като знак за издръжливост и решителност пред лицето на сивото ежедневие.
И така Розата стана нещо повече от цвете.
Тя се превърна в символ на човешкия дух, на способността ни да издържаме, да обичаме и да намираме красотата дори в най-мрачните времена.
Нейната история ни напомня, че колкото и малки или незначителни да изглеждаме в началото, всички имаме цел в този свят и тази цел може да бъде нещо наистина необикновено.
Ако все още не сте са насладили на прекрасния празник свързан с любовта и виното, то отделете време и кажете „ Обичам те“ на любим човек.
А знаете ли къде е храмът на Розата?
Ето нашия отговор:
Храмът на розата е построен в сърцето на Розовата долина, близо до величествения Балкан.
Там в комплекс „Дамасцена“ ще Ви посрещне най-красивата тракийска царица Береника с роза в ръка ще ви въведе в храма на най-красивото цвете сред цветята, а именно Нейно Величество Розата.
Използвате почивните дни и посетете единствения Храм на розата в България.
