Възкресение Христово или Великден е един от най-големите християнски пролетни празници.
Великден се нарича още Празник на празниците и се свързва с вярата във Възкресението на Божия син.
Според честванията и преданията на третия ден след смъртта, Божия син възкръсва, за да даде вяра на хората и да се обичат, като братя.
Празнуването на Великден по света има различни обичаи според народните вярвания и предания.
Според традицията в България, яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.
Още от стари времена остава поверието, че яйцето има форма на нашата Вселена. Яйцето е символ на живота и от него се ражда живот.
Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, символ на събуждащата се природа.
С възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека.
В православния християнски свят яйцето се сварява, боядисва се и се провеждат игри свързани с боренето с яйца.
Малки и големи в празничният великденски обяд грабват по едно яйце в ръка и започват да се борят с яйцата помежду си.
Според традицията и вярванията яйцето, което остане последно се нарича „борек“ или „борак“.
Боядисването на яйцата става рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството или от жените в семейство.
Според традициите запазени още от нашите баби се счита, че най-възрастната жена в семейството взима първото боядисано яйце, което е обезателно в червен цвят и прави кръст с яйцето по челата на децата и младите в семейството.
Писаните или шарените яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали.
Първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне.
Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.
Първото червено боядисано яйце се слага на иконата, а следващото боядисано яйце(яйца) се носят в църквата.
В миналото са се приготвяли и така наречените обредни хлябове.
В началото те са били солени на вкус, но в началото на ХХ в. великденските традиционни хлябове са сладки.
Така се появява козунака, който в днешно време се счита за традиционен великденски сладкиш.
Агнето на Великденската трапеза е сервирано от стари времена.
То олицетворява Божия агнец или пренасянето в жертва на агнето за спасението на останалите.
В по-късни времена освен агне се споменава и Великденски заек или Великденска кокошка.
В днешни дни зайчета, кокошки и други фигури на животни свързани с Великден се предлагат в шоколадова форма и се подаряват на децата.
Всички ние сме в очакване на Светлият празник – Великден.
С камбанен звън и „Христос Воскресе“ ще се поздрави целият християнски свят.
В очакване на празника се започват големите приготовления свързани с Великденската трапеза.
Ако все пак не сте решили, къде да отидете през почивните празнични дни, то може да се насладите на невероятна разходка в Сърцето на Розовата долина в единственият храм на Розата , а именно комплекс Дамасцена.
Пролетното време и красотата на събуждащата се природа ще Ви посрещне и дари с любов, красота и хармония.
Комплекс Дамасцена ще работи и през почивните Великденски празници.
Екипът на Ела и Виж Ви пожелава Светли празници изпълнени с радост, щастие и много любов!
И нека по-добрият да победи в играта с великденски яйца.
Ако искате да оцветите вашите великденски яйца с натурални оцветители, то посетете онлайн магазина на Подправките на Еди и Дима, където ще откриете Подаръчна кутия Великденски яйца.
Весели празници в очакване на чудото – Възкресение Христово!
