Дълбок поклон, Апостоле към теб и твоето дело!
Дълбок поклон пред подвига ти, да запазиш отечеството ни свято и неопетнено!
И днес, когато отбелязваме 147 години от твоята гибел за нашето отечество пазим, тъй свято твоите заръки и с насълзени очи си спомняме твоя героичен подвиг, да съхраниш българското и да оставиш „Чиста и свята република“.
Днес, когато ежедневието на всеки от нас е изпълнено с много грижи и страдания, когато човечеството се бори с неволите и тегобите на днешното време, то нека поне за миг да преклоним глава.
Да отдадем своята почит към тези, които със своя принос са дали на нашето отечество свободата и независимостта.
Като че ли днес, ние не си даваме сметка, колко важно е да бъдем свободни. Не си даваме сметка, какво е струвало това на нашите предшественици. Не си даваме сметка за техния подвиг и родолюбие.
И днес затихнал там някъде в миналото да чуем техния глас: „За теб ние умряхме, майко Българийо“.Да го запазим в душите си и да продължим тяхното дело напред.
Техният подвиг да бъде нашата пътеводна светлина, пример за подражание и сила в доброто.
Нека да пребъде техният подвиг и с достойнство днес да си спомняме за него.
Не напразно днес, те наричаме Апостол на свободата, защото завинаги ще останеш, така в нашите сърца, туптящи с пламък и сила за тебе Българийо.
Да живее во веки подвига ти, Апостоле!
Да живее България!
